От десетилетия наред е актуална темата за екология, опазване на околната среда и алтернативни горива. От десетилетия наред учените правят дребни крачки към подобряване ефективността на изграрянето на горивата и намаляването на вредните емисии. Оказва се обаче, че и от десетилетия наред съществува технология, която превърща утопичната идея за извличане на енергия от чиста вода в реалност, даваща изцяло нови хоризонти и поле за развитие на съвременната индустрия.
 
Годината е 1971. Българският учен Илия Вълков, след години гонения от тогавашната власт, вече установил се далеч от България и сменил името си на Yull Brown (Юл Браун), прави епохално откритие, следвайки собствената си вяра и страстта си към науката. Технологията включва две стъпки - първата е електролиза на водата (известна от десетилетия), при което се разделят кислородът и водородът на смес от кисород и водород в стохиометрично (обемно) отношение 1:2 и втория, ключов момент - оказва се, че при смесването обратно на двата газа дори под налягане не се получва експлозия, а точно обратното - сместа имплодира, намалявайки собствения си обем 24 пъти. Тази газова смес получава името Браунов газ и тя има много специфични свойства, нехарактерни за никое от познатите ни вещества.

Демонстрациите на Брауновият газ са невиждани: синкав пламък от малка горелка прогаря идеален чист отвор както в дървена плоскост, така и в метален лист, та дори в мраморна плоча. В същото време горелката може да се държи с гола ръка почти до самата дюза. Поднесен към волфрамова пръчка (температурата на топене на волфрама е 3422 градуса) горящият HHO газ пердизвиква бял пламък и пръчката започва да се изпарява в единия край, докато другия е достатъчно студен да се държи с ръка. Тестван върху тухла първо я глежосва и после тухлата се стапя. Към друга пламъкът запоява парче стъкло, към него мед, а към медта - парче стъкло. После през всичките спойки пробива идеално гладък отвор. Изотопът америций 241, който излъчва 16 00 кюри радиация в минута, след 2-минутно излагане на пламъка става почти безвреден, колкото е фоновата радиация.

Наблюдава се поведение, непознато при известните ни до момента газове - Брауновият газ мени температурата си според материала поднесен пред него, като може да топи свякакви материали. Приложенията му са безбройно много - да изгаря и разгражда радиоактивни и токсични отпадъци, да превръща водата в гориво, да произвежда електричество, да създава вода с пустинята, да пречиства руди...

В автомобилната индустрия октритието на Илия Вълков би могло да предизвика революция. Вече са известни множество успешни опити на прилагане на газа като добавка към горивата за подобряване ефективността на изгаряне и повишаване на мощността. Разходът на гориво спада с 15-40% (някои случаи докладват и за 100%, т.е. двигател използващ само HHO-газ), а постиженията при мощността са 15-20% повишаване. В силовите автомобили технологията има много сериозно бъдеще, макар и до момента да е непопулярна за такива цели. Макар и все още апокрифно и любителски, опитите продължават да изненадват с нови и нови начини на приложение и нарастващата нужда от алтернативни енергоизточници кара големите компании да обръщат по-сериозно внимание на често пренебрегваното като "магическо" и "окултно" откритие на нашия учен.

"Изотопът америций 241, който излъчва 16 00 кюри радиация в минута, след 2-минутно излагане на пламъка става почти безвреден, колкото е фоновата радиация." - Гений! Гений!